Созопол
Созопол е град в Югоизточна България на Черно море. Той е разположен на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския залив. Градът е разделен на Стар и Нов град, между които се намира Морската градина. Старият град е разположен на малкия полуостров Скамний, вдаден между Созополския залив и залива Коренята. Скамний е свързан чрез изкуствен насип и вълнолом с остров Свети Кирик, разположен на 250 метра северозападно от Созопол на площ от 80 декара. По протежението на залива Коренята до полуостров Буджака се намира най-новата част на града — квартал Харманите. Полуостров Буджака и заливът Каваци бележат южната граница на града.
В акваторията на Созополския залив се намират остров Свети Иван и разположеният до него малък остров Свети Петър.
Градът е с население от малко над 4300 (към 2011 г.)
Созопол е наследник на гръцката колония Аполония и заедно с Несебър е един от най-старите български градове. От античността до 17 век Созопол е процъфтяващ търговски център. Той е известен както рибарски и винен център и заема важно място в търговията със зърно от Тракия. От късната античност градът се развива като важен църковен център с множествно средновековни манастири.
Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти при неговото създаване е Антеа. То е променено по-късно в Аполония в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител. За бъде различавал от други градове с името Аполония съществували по-това време (като Аполония Илирийска или Аполония Мидрониорум) градът е известен и с пояснителния си епитет Понтика, тоест Понтийска, Черноморска или Магна, Велика.
От късната античност Аполония е известна като Созополис.
През османския период името се видоизменя в турското Сизеболу или Сизеболи. След Освобождението се налага българската форма Созопол.
Климатът в Созопол и региона е умереноконтинентален, със сравнително топли, но ветровити зими (средноянуарска температура +6°С) и дълги, топли лета (средноюлска температура +27°С). Черно море и въздушните преноси от Средиземно море са основните му формиращи фактори. Преобладават зимните северозападни и югозападни ветрове и то с почти двойно по-голяма скорост от средната за страната. Това превръща района в неизползваем за рекреационни дейности през студеното полугодие. През топлото полугодие (април-септември) преобладават източните ветрове, свързани с дневния морски бриз. Макар и с по-слабо климатично влияние, нощният бриз (от сушата към морето) е сред характерните климатични фактори. Средната му скорост (1-2 м/сек.) е значително под тази на дневния бриз (3-6 м/сек.). Прилежащият морски басейн обуславя целогодишна висока влажност на въздуха. Районът е характерен с малко валежи и продължителни засушавания (17-28 дни през лятото и есента, 14-15 дни през зимата и пролетта)
Археология
Като начало на археологическите проучвания в района на днешен Созопол се счита 1904 година, когато френски екип под ръководството на френският консул в Пловдив Дегран се насочва към Созопол, където се предполагало, че се намира античният град Аполония Понтика. Резултатите от разкопките са публикувани от археолога Жорж Сьор през 1924 г във френското научно списание „Ревю аркеоложик”. Откритите от френските археолози антични артефакти са предадени във фонда на Лувъра в Париж. Сред тях са рисувани антични вази от родоско-йонийски тип от 17-19 век преди Хр., позлатен венец на тракийски владетел, изящен бюст от варовик на аполонийска жена от 3 век преди Хр.
Един от най-значителните разкопки са проведени между 1946 и 1949 година по ръководството на Иван Венедиков и публикувани в сборника Аполония.
От 2010 година в старата част на града се провеждат мащабни археологически разкопки, които довеждат до откриването и реставрирането на източните и южните крепостни стени, южната крепостна порта, средновековен митнически пункт, керамични и металургични пещи, леярни. През зимата на 2011-2012 година екип български археолози под ръководството на Цоня Дражева и Димитър Недев разкриват при южната крепостна стена една едноапсидна църква, една базилика и древен християнски некропол. От 2012 година разкопките се извършват съвместно с френски специалисти, които в началото на 2012 г разкриват в местността Месарите голямо крайградско имение.
Християнство
Антична Аполония е едно от първите места на Балканския полуостров, където прониква християнството. Според преданията апостол Андрей на път за Скития преминава през Аполония, където пръв го проповядва. Сигурно е, че в 4 век на мястото на централния храм на Аполон е изградена църквата „Св. Кирик и Юлита“. Другите езически светилища споделят също неговата участ. Така на мястото на светилището на Деметра и Персефона се изгражда в следващите векове манастирът на „Св. Апостоли и 20 000 мъченици“.
Туризмът е ключов в икономическата характеристика в най-новата история на Созопол. Градът е основна дестинация по южното българско Черноморие. В непосредствена близост до града са няколко къмпинга: „Градина“, „Златна рибка“, „Каваци“, „Веселие“ и „Смокиня“. Първите два, както и последните три имат обща брегова ивица, която е и един от най-големите нудистки плажове в България.
Със своето културно-историческо минало, със запазената си архитектура от 18 - 19 век, своите плажове и ежегодните празници на изкуствата Аполония Созопол привлича днес множество туристи.