Велико Търново

Велико Търново се намира в Северен централен регион на Бълария. Градът е разположен по поречието на р. Янтра. В него се пресичат главни пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 223 км, София — 220 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор №9. В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата железопътна гара в Северна България.
Велико Търновска Област е с площ от 4662 кв. км. и включва в себе си 10 общини с общо 14 града и 322 села, и население от около 295 хиляди души.
Населението само на Велико Търново наброява около 69 хиляди души, като към това се добавят около 15 000 студенти от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, който е втори по големина университет в България и Националния военен университет “Васил Левски”.

Релеф и климат

Релефът на община Велико Търново е разнообразен - равнинно-хълмист и планински. Велико Търново е разположен на 208 м средна надморска височина по склоновете на красивите проломи и меандри на р. Янтра. Градът е естествено защитен от реката и скалните венци, които го ограждат. Хълмовете, върху които е разположен град Велико Търново, имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайка от кредното море, което преди милиони години е заливало нашите земи.

Климатът е умереноконтинентален - с горещо лято (средна юлска температура 21.8С и абсолютен максимум 41.1С) и студена зима (средна януарска температура -0.6С и абсолютен минимум -28.1С). Средногодишната температура е 11.5С. Поради географското положение на Велико Търново преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1,3 м/сек.

Кратка история

Градът е столица на Втората българска държава и благодарение на богатото си културно-историческо наследство е важен туристически център. До 1965 година градът носи името Търново, когато пред него е добавено Велико заради предишната му слава.
Тук се намират общо 1613 обекта от историческото наследство на България. През 1879 година в града се провежда Учредителното събрание поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чиято статуя се издига над сградата на Великотърновския университет.

Произход на името

Най-разпространената теория за произход на първоначалното име Търновград е славянската – от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест "трънлив, трънен", и градъ - "оградено място, крепост, твърдина", от където след това се развиват по-късните форми на името на града.

Велико Търново има повече от 7000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. пр. Хр. и са намерени в местността Качица. На хълма Трапезица и в подножието му са открити останки от древни племена. Други следи на тракийски племена са открити също на хълма Трапезица.

През 1185 г. братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица по време на Второто българско царство (1187 — 1393), той е разположен на 4 хълма — Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно.

Култура и забележителности

Търновска школа

Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на 14 и 15 век с изключително важни приноси средновековната литературата. Тя е част от търновската художествена школа, която характеризира културата на Второто българско царство. Посредством Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки се оказва влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековна култура. Това влияние е известно и като второто южнославянско влияние върху тези народи.

Музеи

Регионалният исторически музей е създаден през 1871 г. Други музе в града са:
- Къща-музей на П. Р. Славейков
- Къща-музей Емилиян Станев
- Археологически музей
- Музей "Възраждане и Учредително събрание"
- Музей "Нова и най-нова история"
- Музей "Затвор"
- Музей "Сарафкина къща"
- Музей "Восъчни фигури"

Театър, опера и други културни домове

- Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов".
- Художествени галерии: Галерия „Спектър“, Галерия „Борис Денев“, Изложбени зали „Рафаел Михайлов“

Редовни събития

- Годишни чествания на празника на Велико Търново, който се отбелязва на 22 март;
- Международният фолклорен фестивал;
- Празникът по случай обявяването на независимостта на България;
- Старопланинският събор „Балкан фолк“;
- Фестивалът "Сцена на вековете" през месец август, с постановки на открита сцена на Царевец.
- Международен фестивал на туристическия филм "На източния бряг на Европа", който е част от престижното международно туристическо изложение "Културен туризъм", което се провежда всяка година през месец април в изложбени зали "Рафаел Михайлов".

Звук и светлина

Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“, който вплита в себе си светлинни, звукови и словесни ефекти е исторически разказ на най-важните моменти от българската история. За първи път се състои през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на Асен и Петър.

Звездни гласове над Царевец

„Звездни гласове над Царевец“ е международен фолклорен и етно поп и джаз конкурс, организиран от Областната управа, Община Велико Търново, Народно читалище "Седми юли" и фондация "Короната на Търновград". Идеята на фестивала е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етно поп и етно джаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.

Църкви и манастири

Официално действащите църкви и параклиси на територията на града са 10, а манастирът е само един. Исторически (недействащи, които са паметници на културата) са църквите "Свети четиридесет мъченици", "Свети Димитър Солунски", "Свети Петър и Павел" и "Свети Георги".

Велико Търново днес

Днес, градът е административен, културен, исторически и туристически център на България. Велико Търново е географски и комуникационен център на Северна България и е център на една от 28-те области в страната.

В града ще откриете много места за пазаруване, множество добри ресторанти и кафенета, барове и дискотеки с разнообразна атмосфера. Градът е много компактен, улиците са изпълнени с млади хора, което му придава много свежо и модерно усещане.

Географското положение, благоприятният климат, наличието на природни и исторически забележителности, характерната архитектура и развитието на народните художествени занаяти, са добра перспектива за бъдещето развитие на града. Велико Търново и региона около него са сред най-предпочитаните от туристите места за посещение в Източна Европа.

През 2009 година Велико Търново официално беше обявен за балканска столица на културния туризъм. Това се случи на церемония в Белград, където се проведе 47 конгрес на Международната хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

Днес, под мотото "Велико Търново: Душата на България - духът на Европа", градът с гордост се бори за приза Европейска столица на културата 2019.